До сместа на кръв и кал...
Дори и бурята за мен е, като полъх.
Вълнуваш ме, стихийно. Ураган си.
Владееш ме магически, доколкото
превърнах се на себе си в украса.
Обичам се все повече и повече.
Защото заобичах ти душата.
Гладът ми за любов е чак пословичен.
В ръцете ти желая тишината.
Ще бъдеш ти съдбовния ми смисъл.
Избрал съм те след мъка и кинжал,
забит в сърцето ми без капка милост,
до кокал. До сместа на кръв и кал.
Така, че имаш тежка отговорност.
Дали кое ще избера накрая?
Поредната ми болка в чаша подлост,
или пък приживе да видя раят...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
...
