До сместа на кръв и кал...
Дори и бурята за мен е, като полъх.
Вълнуваш ме, стихийно. Ураган си.
Владееш ме магически, доколкото
превърнах се на себе си в украса.
Обичам се все повече и повече.
Защото заобичах ти душата.
Гладът ми за любов е чак пословичен.
В ръцете ти желая тишината.
Ще бъдеш ти съдбовния ми смисъл.
Избрал съм те след мъка и кинжал,
забит в сърцето ми без капка милост,
до кокал. До сместа на кръв и кал.
Така, че имаш тежка отговорност.
Дали кое ще избера накрая?
Поредната ми болка в чаша подлост,
или пък приживе да видя раят...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Наде -
... -
Нова любов след предателство и изневяра...Отговорност? Разбира се!...И при коментиране. Прекрасно е, Дани, както винаги!
-
Хареса ми.
-
С Елена 😂😂
-
Силни са стиховете ти, Дани! Докосват...
Хубавото тук е, че лирическият се обича повече... -
лирическият бяга от отговорност
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Кое от тях ще избера накрая?
Поредната ми болка в чаша подлост,
или приживе пак да видя рая...
Стихотворението е много добро, за което те поздравявам, но си позволих леко ритмично изчистване на поантата. Според мен така написаното от теб става още по стойностно, Дани!