papacot (Пламен Бочев)
19 16
12.04.2009 г., 19:35 ч.

До утре 

  Поезия » Любовна
1074 0 10

Рисувам зелено небе и оранжеви облаци.
Рисувам червени дървета и синя трева.
Рисувам пътека и пращам по нея поклонници.
Рисувам към теб най-широкия тих булевард.

Рисувам луна, за да вия под нея провлачено.
Рисувам звезди и ги свалям в краката ти с гръм.
Рисувам ръцете ти, стигат до мене и плача.
Рисувам съня ти и после рисувам на сън.

Рисувам върха, за да мога до утре да слизам.
Рисувам крилата, с които се връщам пак там.
Рисувам очите ти, гледам през тях и съм близо.
Рисувам смеха ти и още какво да ти дам.

Такава картина рисувам, когато се срутва
светът ми без теб, а за другия още е рано.
Дъха ти рисувам, да мога да дишам до утре.
Такава картина рисувам, когато съм сам.

© Пламен Бочев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??