До утре
Рисувам зелено небе и оранжеви облаци.
Рисувам червени дървета и синя трева.
Рисувам пътека и пращам по нея поклонници.
Рисувам към теб най-широкия тих булевард.
Рисувам луна, за да вия под нея провлачено.
Рисувам звезди и ги свалям в краката ти с гръм.
Рисувам ръцете ти, стигат до мене и плача.
Рисувам съня ти и после рисувам на сън.
Рисувам върха, за да мога до утре да слизам.
Рисувам крилата, с които се връщам пак там.
Рисувам очите ти, гледам през тях и съм близо.
Рисувам смеха ти и още какво да ти дам.
Такава картина рисувам, когато се срутва
светът ми без теб, а за другия още е рано.
Дъха ти рисувам, да мога да дишам до утре.
Такава картина рисувам, когато съм сам.
© Пламен Бочев All rights reserved.
