До утре

Момиче, полуголо и красиво –

Съобщи по телевизията сутринта:

Синоптичната прогноза е досетлива –

Облечете си палта.

Обичах я естествено и нежно

Ако така изобщо може.

Купих цвете, бяло, снежно,

На нея да прилича, Боже.

Не позволих на времето да е отлично.

Защото много има до безкрая.

Въздържах се разумно и логично,

Въобразявах си, че любовта е стая.

Убежище. Доверие. И пазва.

Там няма облаци. И злоба няма.

Тихо е. И изведнъж: ужасна язва!

Внезапна болка, кръв. "Кажи на мама!"

Дойде линейка. "Обичам те! До утре!" 

А утре нямаше. За нея.

С майка й - студени,

се ненавиждаме. И не от вчера.

Утре, вчера... Какво ли значи време?

Хубав ден, красиво момиче.

Пожелавам ти го от сърце.

Не че бързам... Ала имам цвете.

Задушница е. А ти се облечи добре.