ДО ВЪЗРАСТНИЯ ЧОВЕК
Родих се в ден чудесен
от слънце озарен.
Но не за дълго песен
животът бе за мен.
Отвсякъде слушам как хората плюят
и децата си за миг не искат да чуят,
и ги съдят затова, защото
били проваляли те обществото.
Слагат ги те под общ знаменател
– младежът за тях е и враг, и предател
и надежда във него никаква не виждат,
а само го обиждат, обиждат, обиждат.
А толкова скрит потенциал във децата
потъпкват в калта и с крака го зацапват.
И забравят, че нявга били са деца,
че трудна била е и тяхната съдба.
И казвате - не учим, и казвате - се бием,
а примерът дали не сте ни дали вие?
Дали сме ний виновни за „милото” ви мнение,
че пълно е с боклуци наш'то поколение?
Такива сме, защото животът е суров,
а ние се нуждаем от капчица любов,
човешко отношение и малко възпитание,
но вие сте заети със наш'то препитание.
Залутани във работа и мисли за пари,
забравяте, че трябва да сме и добри.
Оставяте ни често на произвола на съдбата,
а после кой сгрешил е – естествено децата!
И вечно сме ви виновни,
и всякакви думи отровни
сипете по децата модерни,
в представите ви - ужасни и черни.
А дали те бягат от вкъщи,
защото обичат някой да им се мръщи,
и защото за родителя е задача по-лека
да не говори, а да крещи на човека?
И децата сами ли имат проблеми,
или им ги създават разни големи?
И от щастие ли пушат и пият?
И от любов ли се с другите бият?
С тез думи детски, чисти,
надявам се у вас
да предизвикам мисли,
да чуйте моя глас.
Бъдещето в нас е,
за миг се замислете,
прашинка шанс ни дайте –
ръка ни подадете!
Искаме да живеем,
да учим, да творим,
щастливо да се смеем
и да растем добри!
Моля ви, във нас повярвате за миг
и светът ще придобие тъй чудесен лик.
Слънцето ще грее над всичките деца.
Със обич ще са пълни нашите сърца!
© Ааа Всички права запазени