Добра позната
Не бе различна любовта ни
между платната и звездите
скитница добра
заедно с натежалите клони
на ръцете ни
с една усмивка
като донесено от вятъра
хвърчило
и аромата на прецъфтелите
години
който душата ни искаше
да разбере.
Добра позната беше любовта ни
сенки и предмети докосваща
безспир
с откраднати от Слънцето искри
решила сякаш да узнае
дали освен небето
не ни тежат и прясно посадените цветя.
И ако се държахме за погледите
ако рисувахме пътища по гърба на земята
и вдишвахме дъха на другия
затворили клепачи и обятия
това бе нашата болка
да не сме сами в раздялата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Манолов Всички права запазени
