Добра позната
Не бе различна любовта ни
между платната и звездите
скитница добра
заедно с натежалите клони
на ръцете ни
с една усмивка
като донесено от вятъра
хвърчило
и аромата на прецъфтелите
години
който душата ни искаше
да разбере.
Добра позната беше любовта ни
сенки и предмети докосваща
безспир
с откраднати от Слънцето искри
решила сякаш да узнае
дали освен небето
не ни тежат и прясно посадените цветя.
И ако се държахме за погледите
ако рисувахме пътища по гърба на земята
и вдишвахме дъха на другия
затворили клепачи и обятия
това бе нашата болка
да не сме сами в раздялата.
© Димитър Манолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубав стих! Поздравявам те!
-
Колко проникващо ...
-
Благодаря!
-
Един хубав стих - в свободен стил!
Добре дошъл в сайта, Митко! -
Изключително различно, изключително силно, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КРАСИВО И НЕЖНО, И СИЛНО!!!!!!!!!!!!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!!!!!!!!!!!!
МНОГО МНОГО АМА МНОГО МИ ХАРЕСА ТАЛАНТЛИВ ЧОВЕКО!!!!!!!!!!!МОИТЕ ОГРОМНИ ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Интересна постройка и "зрелищни" метафори! Добре, добре...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
не ни тежат и прясно посадените цветя.
Мое си е, взех го, г-н Дембис, благодаря