Dec 13, 2013, 10:20 PM

Добра позната

  Poetry » Love
1.4K 0 7

 

Не бе различна любовта ни

между платната и звездите

                     скитница добра

заедно с натежалите клони

                         на ръцете ни  

                      с една усмивка   

     като донесено от вятъра

                                хвърчило 

и аромата на прецъфтелите

                                     години

който душата ни искаше

                              да разбере.

Добра позната беше любовта ни

сенки и предмети докосваща

                                     безспир

с откраднати от Слънцето искри

решила сякаш да узнае

дали освен небето

не ни тежат и прясно посадените цветя.

И ако се държахме за погледите

ако рисувахме пътища по гърба на земята

и вдишвахме дъха на другия

затворили клепачи и обятия

това бе нашата болка

да не сме сами в раздялата.

                                    

   

            

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...