Мой малък и свиден бял лист –

добре, че те има до мен!

Ти не си критик или моралист,

 а утешител непринуден.

Добре, че те има, за да ме чуеш.

Слушаш ме безмълвен и тих.

Душата ми в доброта ще обуеш

след всеки мои написан стих.

Понякога и ти ми отговаряш зная

като подарък за моята откровеност.

Говорим си със сладост и омая,

копнеем със смела дръзновеност.

Всички думи пред теб мога да изрека –

нежни или груби и вулгарни.

Изливат се от мен слова като река

към белия лист благодарни.