Добре дошла отново, есен!
В спирала въздушна, в красив пирует
към долната земя в надпревара
танцуват есенни листа навред,
златеят във вихъра на листопада.
Танц без музика, растяща тишина…
Само кълвачът почуква ритмично.
В капки по паяжина от натежала слана
се оглежда паяче - седефено мънисто.
В огън медено - оранжев небето
близва хълма и реди своя пъзел.
Нахвърля боите в цветно кресчендо
и развързва на мъглите сивия възел.
Жълъди с накривени калпачета
като едри дъждовни капки ръмят…
Хиляди паднали на земята сирачета
приютени майчински от склона мъхнат.
Отървали се от бодливата дреха
лъскави кестени в шепата взимам.
Диви, но магически, гонели стреса,
късмет да ми носят през дългата зима.
Грозде узряло се сбогува с плашилото.
Вятър в улуците припява песен…
Наливам от ланското вино, пенливото.
Вдигам тост: „Добре дошла, есен“!
Честит първи ден на астрономическата есен на всички Откровенци! Красота и вдъхновение ви желая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
