Добре дошла, Тъга
Добре дошла, Тъга
Добре дошла, Тъга! Не чакай, просто влизай.
В дома ми няма радост, отдавна е така.
Прости ми за което, не мисля, че го искам.
В моменти трудни бях оставена съвсем сама…
Вземи, Тъга. Кафе. Горещо и горчиво.
Ухае ли добре? Аз много го обичам.
Преди кафе не пиех, но ето – промених се.
Горчеше ми, не можех и чашка да изпия.
От сладките вземи си. Преди два дни ги пекох,
ала сама живея, а дозата е двойна.
Вземи си, май са вкусни. На мене ми харесват,
не са като на мама, ала нали са мои…
Аз музика не слушам. Тя само ме изнервя.
Припомня ми годините на щастие и страст,
години тъй далечни на радост и веселие,
но да ги върна някак така и не успях.
Вземи, Тъга. Въздишка. Таена там, дълбоко,
в сърцето ми, където стоеше Любовта.
Върни ù я, Тъга. Върни я на сестра си
и покани я утре да дойде у дома.
И нея ще посрещна, тъй както срещнах тебе.
И нея ще почерпя с кафе и със сълзи.
Кажи ù да побърза само, нямам много време.
Със нея то лети, Тъга, незнайно как лети…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
