И когато съм в одежда знатна,
седнала на златен царски трон
съвсем не мога да царувам,а на живота див робувам
като в безкраен див маратон
Господарят ми нежно в очите с надежда
ми казва "Урока отлично си знаеш и днес,
добре се стараеш,продължавай да страдаш,
а аз..ето пиша ти шест!!"
© Радост Вълчева Всички права запазени