Добре съм... Спокойно!
"Аз искам да пиша шедьоври!" —
бръмчи пак умът ми във рима.
"А аз предпочитам ордьоври" —
стомахът е гладен за трима.
Но устните с глас протестират:
"На нас са ни нужни целувки!"
Краката обаче се спират
пред скъп магазин за обувки.
Ръцете подхващат с досада:
"Прегръдки. И лак! Не разбра ли?"
"Не гледай червената Prada.
С какво ще я носиш... С парцали?" —
сарказмът навреме се включва.
"То малко и класа се иска."
Заклевам се! Ще го науча
парцалите как се натискат.
Очите ми бързо се вреждат:
"Видя ли онези зюмбюли!"
Душата добавя с надежда:
"Ех, пролет е! Радвай се, чу ли?"
Носът отечгено се бърчи:
"Не ме и подкупвай с парфюми!"
Ушите от врява се гърчат:
"Не може ли тихо? Без думи?"
Момент на калъч да прескочи
сърцето издебва удобно.
А пръстът аптека ми сочи
и бърка в портфейла злокобно:
"Ще има за два валериана!"
Но мозъкът дава заето:
"О, жено... Звучиш ми пияна!
Какво пак си сипа в кафето?"
Добре съм. Спокойно! Добре съм!
Омръзна ми все да се бъркат...
Мъжът ми промрънква унесен:
"Говориш насън, Пепс. И хъркаш!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
