Добри очи
Добри очи
Добри очи съзрях.
Не бях виждал досега такива.
Нежна доброта блестеше в тях.
Ах, мъката ми взе да си отива…
Не бяха сини, ни зелени, ни червени,
а просто добри и красиви.
Лееха се в тях потоци засмени.
Ах, дариха ми няколко мига щастливи…
Уви! Изтлява споменът за добрите очи.
Сърцето ми скверно ридае: “Защо”!
Събудих се болен и облян в сълзи…
Всичко туй само сън е било!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галифрей Михайлов Всички права запазени
