Добри очи
Добри очи съзрях.
Не бях виждал досега такива.
Нежна доброта блестеше в тях.
Ах, мъката ми взе да си отива…
Не бяха сини, ни зелени, ни червени,
а просто добри и красиви.
Лееха се в тях потоци засмени.
Ах, дариха ми няколко мига щастливи…
Уви! Изтлява споменът за добрите очи.
Сърцето ми скверно ридае: “Защо”!
Събудих се болен и облян в сълзи…
Всичко туй само сън е било!
© Галифрей Михайлов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
