ДОБРИНКА

Моята съседка Бинка

има дъщеря Добринка,

мило, сладичко детенце

с чипо, вирнато носленце.

Кръстено на баба Добра,

тя е с него много горда,

все го гушка и го гали

и навсякъде се хвали,

че си има внучка мила

със косица като свила,

със очички кат звездички

и със румени странички.

Тя е толкова послушна,

закачлива, добродушна,

на храната не се мръщи,

всички й се радват вкъщи.

Името си тя обича,

а то толкоз й прилича,

иска все добро да прави

и на млади, и на стари.

Аз обичам ги децата,

радвам се щом са добрички,

затуй искам добротата

да я притежават всички.