Добрият дядо Добри
Защо си го взе при тебе мили Боже,
нима не виждаш,няма като него друг.
Той казваше че с вяра всичко може,
надежда даваше ни, забравихме какво е плуг.
За хората той бе добър, странник твой Боже,
смирен,протегнал за помощ своята ръка.
Парите за дарения, да живееше с малко, може,
в живот изпълнен със страдания и мъка!
Обичаха го, уважаваха го хората добри,
и сега с мислите за него те не са сами!
Ще вдигнат паметник на него,на Доброта,
на добрия дядо Добри,Човек с добра душа!
И ще минават бавно хора покрай камъка,
който дори и от там ще излъчва доброта!
Големи хора с малки и големите си деца,
с почит и тъга, ти оставаш в нашите сърца!
А ти високо от небето привел своята снага,
гледаш ни, дали както обещаваме, правим добри дела!
© Валентин Миленов Всички права запазени