Добро утро, хора!
Ако може човек сам да си пише съдбата
за какво са им на ангелите крилата?
За какво е на небето безкрайното синьо
и онази на дланите житейската линия?
Елементарно, първично, без грам прозаичност,
без мечти и надежди и нарочени цели –
черно и бяло, предизвестено и себично,
без очи за цветята и птиците над нас полетели...
За какво да тръпне, плаче и се смее душата?
Сиротна, непотребна, погребана в забрава,
и поетите не са поети – хроникьори бездушни
на живот без полети и любовни вихрушки?
Добре, че не си пишем съдбата,
стига ни само, че сме тук и сега,
ти на мен се усмихнеш,
на друг подадеш му ръка.
трети с песен красива ти осмисля деня!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
Когато красотата докосне душата, се ражда нова красота! Светли и красиви!
