4.11.2018 г., 18:13

Доброта

672 1 5

                                                             Доброта

 

Къде си ти сега Доброта?

Скрила си се дълбоко сега,

дълбоко в човешката душа!

Заедно със своята сестра Тъга!

 

С Лошотията водиш борба,

двубой за превъзходство в душа,

В душата на човека, тя е една,

жестоко сражение за нея!

 

Ти си като девойка красива,

усмихната, мила, ведра, игрива.

А тя е грозна, нахална и зла,

намръщени, коварна зла жена!

 

Заедно с Вяра, Надежда и Любовта,

ще победите вие Лошотията в душата!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря.
  • Благодаря ви за коментарите .Пиша това което чуствам.Мойър Стихове са част от мен,от душата ми за хората.Имам и по добри Стихове но и тях така съм ги почуствал.За мен не винаги са важни римите.Ако го редактирам няма да е същото,да е мое!Вижте и други мй Стихове ако желаете.Благодаря ви.
  • Аз не вярвам в римите - те не са всичко в поезията.
    Обаче колкото и да бягам от тях при мен се случва така, че римите сами ме намират.
    Но така се случва при мен. Поздравявам те за добрината, Вальо!
    Ти пишеш точно така както ти идва, може би емоцията е малко в повече и тя позамъглява идеята.
    Поздрави!
  • Хареса ми твоето послание, Вальо!
  • Хубава тема, Вал, но римите са слаби.
    Извинявай за искреността.
    И аз пишех така и от хвалебствия късно видях грешките си.
    Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...