22.10.2022 г., 12:19 ч.

Доброта 

  Поезия
913 5 22

Възкачи  се баба Пенка,

на трикракото столче,

и същинска манекенка,

малкото павурче* взе.

 

Ала нещеш ли в тъмнината,

нещо тупна изведнъж,

тя се стресна и отстъпи

падна, като окосена ръж.

 

И  нададе вик  тревожен,

целият се аз стъписах,

почувствах се дори виновен,

номерът и аз записах.

 

После леко я повдигнах,

в хола аз я настаних,

кураж и казах и намигнах,

щом на 112 позвъних.

 

Дойдоха весели момчета,

шинираха кракът веднага,

после с линейка и сирена,

право в болничната сграда.

 

Месец цял стоя във гипс,

аз се грижих за кутрето,

и подавах вкусен чипс,

усмихнат още от антрето.

 

Баба Пенка бе доволна

кутрето с обич ми дари,

а павурчето на дядо Стойне

със усмивка подари!

 

Тъй щастливо си живяхме,

от ранно утро до късен час,

в пътят заедно вървяхме,

с добротата между нас.

 

 

 

Павурче - плосък съд в който се налива ракия.

 

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Добротата е най-добрият учител »

9 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??