Възкачи се баба Пенка,
на трикракото столче,
и същинска манекенка,
малкото павурче* взе.
Ала нещеш ли в тъмнината,
нещо тупна изведнъж,
тя се стресна и отстъпи
падна, като окосена ръж.
И нададе вик тревожен,
целият се аз стъписах,
почувствах се дори виновен,
номерът и аз записах.
После леко я повдигнах,
в хола аз я настаних,
кураж и казах и намигнах,
щом на 112 позвъних.
Дойдоха весели момчета,
шинираха кракът веднага,
после с линейка и сирена,
право в болничната сграда.
Месец цял стоя във гипс,
аз се грижих за кутрето,
и подавах вкусен чипс,
усмихнат още от антрето.
Баба Пенка бе доволна
кутрето с обич ми дари,
а павурчето на дядо Стойне
със усмивка подари!
Тъй щастливо си живяхме,
от ранно утро до късен час,
в пътят заедно вървяхме,
с добротата между нас.
Павурче - плосък съд в който се налива ракия.
© Миночка Митева Всички права запазени
Зарадва ме коментара ти.