Доброто и (или) правилното
Доброто и (или) правилното
Не сме ли роботи, кажете,
с програми отдавна избрани,
които задвижват ръцете,
краката, но не и ума ни?!
Да мислим забравихме, люде,
все чакаме друг да го прави!
Той слага ни чип със заблуди,
но с надписа: „правилни нрави”!
Какво значи „правилен”, питам?
„Добро” е за мен, а за вас?
Това, дето чипът отчита
или онзи, вътрешен глас?
Защо друг задава ни роли?
Кой, освен нас, има право?
Не знаем какво е „добро” ли?
Браво бре, хорица, браво!
Аха, програмистът го знае?!
И вие му вярвате сляпо?!
За наш’то добро той нехае!
ЧипЪт! Изпълнявай! У... трапо!
Дали всяка нова програма,
за правилна що ни предлага,
добра е или е измама,
с която си свойто налага?
За туй, че не мислим, обаче,
вината изцяло е в нас;
„добро”, смятам, „правилно” значи,
когато излезе от АЗ!
А щом не от АЗ-а извира,
защо все „добро” се числѝ?
Зад „правилно” нявга прозира
изгода за някой!...
... Мислѝ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
