Доброто и (или) правилното
Доброто и (или) правилното
Не сме ли роботи, кажете,
с програми отдавна избрани,
които задвижват ръцете,
краката, но не и ума ни?!
Да мислим забравихме, люде,
все чакаме друг да го прави!
Той слага ни чип със заблуди,
но с надписа: „правилни нрави”!
Какво значи „правилен”, питам?
„Добро” е за мен, а за вас?
Това, дето чипът отчита
или онзи, вътрешен глас?
Защо друг задава ни роли?
Кой, освен нас, има право?
Не знаем какво е „добро” ли?
Браво бре, хорица, браво!
Аха, програмистът го знае?!
И вие му вярвате сляпо?!
За наш’то добро той нехае!
ЧипЪт! Изпълнявай! У... трапо!
Дали всяка нова програма,
за правилна що ни предлага,
добра е или е измама,
с която си свойто налага?
За туй, че не мислим, обаче,
вината изцяло е в нас;
„добро”, смятам, „правилно” значи,
когато излезе от АЗ!
А щом не от АЗ-а извира,
защо все „добро” се числѝ?
Зад „правилно” нявга прозира
изгода за някой!...
... Мислѝ!
© Марин Цанков All rights reserved.
