Доброто момиче
В клетката на доброто момиче бях като девица,
ала напуснах я вече, неизрекла дори „Съжалявам“.
Детето, което седеше си вкъщи, четеше – светица,
изгуби се някъде, търся следите му, но не прощавам
на себе си, че ми липсва. Искам го толкова силно,
то тръгна си, изоставено преди време от мене.
И радвам се, и плача за него. И тъй ми е свидно,
че няма го вече. Промени се, друго е, отвътре стене –
една пораснала жена с отворени за света очи,
Но той е така черен. Без обич, сълзи и мъки обича.
А момичето – бяло. Беше. Сега белотата му не личи,
Защото с околния свят сля се и на него заприлича.
© Гери Николаева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Пиши. И най-дългия път започва с първата крачка. Щом имаш потребност да правиш нещо прави го. Не чакай одобрение, не обяснявай. Времето ще покаже.
-
Patrizzia, благодаря за коментара. Просто наистина искам да знам има ли смисъл да продължавам. Да, чета поезия, но трябва ли да се опитвам да я пиша? Наистина просто понякога ми се дописва, сядам и нареждам няколко стиха, но стига ли, за да продължа?
-
Добре дошла! Не доказвай никому нищо. Пиши това, което на сърцето, учи се, лети!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тя е права за началото и пътя. За нуждата също... На първо място, трябва да изпитваш удоволствие от писането, но и да не спираш да се учиш.
Човек има нужда и от окуражаване понякога. В този ред на мисли ти казвам, че, по мое скромно мнение, вторият ти е опит е по-добър от първия.
Успех, Гери!
Ако го носиш в себе си и го развиеш, признанието ще дойде само.