Доброволна заблуда

Съвременното чудо „нета”

удобно настани се в нашите домове,

мълчанието бързо ни превзема,

когато влезем в този виртуален свят.

Откриваме тук светове различни,

приятели, съвети, та дори любов,

приемаме заблудата с надежда,

че в крак сме със съвременния свят.

Объркан си – не се коси,

все някой в нета ще открие

решение за твоите проблеми.

Виновен си – не се коси,

днес прошката „on line” е на промоция,

раздават я безплатно „приятели добри”.

За теб обич няма - не се коси,

безброй обичащи „приятели” ще се явят,

дори промоция на любовта ще обявят.

Безсънни нощи, картички любовни

и хиляди изречени лъжи

сега изпълват нашето ежедневие,

комплексите избиват от нашите глави.

И колко интересен е животът

с новите „приятели” добри,

и колко скучни са в дома ти хората,

живеещи в тоз реален свят.

В нета няма кой да ти мрънка

и грешките ти да брои,

там всички те „обичат’,

любов раздават без пари.

А вкъщи първи са проблемите,

познатите партнъори и тъй скучни дни,

че бързо гледаш да избягаш

при „истински приятели добри”.

Но идва ден, когато осъзнаваш,

че истинските, стойностни неща,

са тук при теб, в дома ти скучен,

за нета, който ти предаде с лекота.

Отдаден ти на виртуалните „приятели”,

в заблуда доброволно си живял,

че таз неистинска реалност в нета

даряват те с човешка топлина.

Единствено тоз, който е до теб,

и пътя ти житейски споделя всеки ден,

да разбере ще може твоята душа

и с истинските чувства той да те дари.

Да знаеш, всеки може да е интересен в нета,

разбиране, любов и приключения да търси там,

но правилно е, мисля, да се постараем -

това, което даваме в нета,

с другия до нас да споделим…