Събуждам се сутрин,
синевата е толкова жива.
Усещам деня толкова фин,
а не като ината тетива.
Толкова грижи имам,
ама и така добре времето пилея.
След толкова мечти умирам,
но пак се раждам, живея и се смея.
И наближават отзад облаци черни.
Гарвани, гларуси в хоро ми се канят.
Не биха очаквали, че ще бъдат сломени,
време е да проумеят, че не могат да ме спрат! ...