2.06.2012 г., 10:39

Добър ден

1K 0 0

Събуждам се сутрин,

синевата е толкова жива.

Усещам деня толкова фин,

а не като ината тетива.

 

Толкова грижи имам,

ама и така добре времето пилея.

След толкова мечти умирам,

но пак се раждам, живея и се смея.

 

И наближават отзад облаци черни.

Гарвани, гларуси в хоро ми се канят.

Не биха очаквали, че ще бъдат сломени,

време е да проумеят, че не могат да ме спрат!

 

 

Не е нужно да си най-добрият!

Крайностите често са опасни!

Бъди просто благодарният, отговорният и вярващият

и дните ще бъдат леки и прекрасни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дан Дан Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...