Добър вечер приятелю, драг!
Аз отново си мисля за тебе-
ти дохождаш в душата ми -благ
и събуждаш ми чувствата неми.
И незнайно създаваш ми пак
нежна, приказно-бяла магия,
затова,че разбрала съм как
от този балсам да отпия.
Виж как скърца със зъби от злоба
и навява в душата ми хлад
и предрича ми сякаш прокоба
чувството бясно,наречено страх!
Добър вечер приятелю ,скъп!
аз изпращам ти мислите смели-
тях не може дори и страхът
от полет към теб да отнеме.
С тях достигам до теб без крила,
даже пътища тук са излишни,
щом на сърцето ти чувам -гласа
до теб са достигнали моите мисли.
© Росица Петрова Всички права запазени