vladetoned (Владислав Недялков)
312 6478
20.09.2023 г., 12:04 ч.  

Додето дишам на земята 

  Поезия » Любовна
437 6 8

ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА

XXI. ДОДЕТО ДИШАМ НА ЗЕМЯТА

                                 На Анна

От мен накрай ще отвалят
пороите на тази горест!
Поетът по душа е млад,
тъй както зеленее дворът
дори и след свирепа зима…
И ето, не усетих как,
върху крила на Херувими,
в житейския ми плътен мрак
ти някак долетя, любов!
Навярно още не е късно
да разбера, че съм готов
от самотата да възкръсна!…
Люлян в нестихващо торнадо
от незаслужени нападки,
но всяко вдишване изстрадал,
усещам, че в живота кратък
желая крехкото момиче
с очи като кристал SWAROVSKI…
И простичко ще я обичам,
забравил фините обноски,
презрял изтънчените рими
на виртуоз от занаята…
Ще шепна трепетно: “Любима!”
додето дишам на земята!...

18.09.2023 г.

 

 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесна поезия!!!
  • Красив и искрен стих, който докосва сърцето!...
    Поздравления, Влади!
  • Благодаря от все сърце Лили, Ники, Георги, Вальо! И не защото коментарите са положителни, а защото аз наистина съм богат с приятели като вас. Младене, не мога да изкажа своята неимоверна благодарност, че творец като теб възнаграждава скромните ми стихове с такъв коментар! И аз в твое лице открих не само баща, не само приятел, но и събрат, с който можем да се разберем на възвишения език на лириката. Твоя, не моя. Защото словата ми наистина са слаби…Искаше ми се да можех да напиша по-добри…Както ми каза една моя “приятелка”: “Просто толкова си можеш” и може би наистина е права. Но важното е написаното да стигне до сърцето на този, на когото трябва…И цикълът “Етиология на самотата” ще бъде приключен. Поздрави на всички други, който са се спрели тук, независимо харесали или не…Носите светлината на доброто в сърцата си!
  • С Ники! Поезия си, Влади! И аз ще те разпозная със завързани очи! А поезията ти е цяла вселена!
  • Този стих печели, както от неподправената искреност на изповедта, съчетана с напълно изчистена от вычурности форма, а така също и от майсторството, с което тази изповед е поднесена. Да си истински поет означава да имаш душа и тази душа да може да потече като флуид в слово. Защото словото е най-чистият флуид. Ти имаш тази голяма дарба по рождение, Влади. Ето го и доказателството:

    "Бях в непрекъснато торнадо
    от незаслужени нападки,
    но всяко вдишване изстрадал,
    разбирам че в живота кратък,
    желая крехкото момиче
    с очи като кристал SWAROVSKI…
    И простичко ще я обичам
    аз без превземки и обноски,
    без префърцунените рими
    на виртуоз от занаята,
    шептящ ѝ трепетно: “Любима!”
    додето дишам на земята!"
  • Много хубаво стихотворение приятелю.
  • Много е хубаво, Влади!
    Поезия, която ще позная и с вързани очи!🍀🍀🍀
  • Засуканите фрази често душа нямат.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??