Додето отминавам шамандурите
Дотегна ми да бъда песъчинка
попаднала случайно във окото
на Залеза преди да се удави,
додето си търкаля колелото.
Решил съм да си кажа днеска думата,
която ми нагарча под езика,
преди да съм сънувал цяла зима
Родината си – горда и велика!
Сега ще ви накарам да ме чуете
дори да си запушите ушите,
защото съм единствен между живите,
умирал и се раждал със мечтите.
Какво като съм още песъчинка
и никой никога не ме е забелязал?
Аз мога да се боря със вълните
преди последната си дума да съм казал!
Гласът ми ще отеква между дюните
и дълго ще се носи над скалите.
Додето прекосявам шамандурите.
И стигам до сърцето на Звездите!
© Георги Ревов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красиво поезия!
-
Хубаво де, ама аз нищо не разбрах какво точно искаше да кажеш.
-
Георги Константинов има едно стихотворение ,, Песъчинка във окото,, от стихосбирката ,,Човек в тълпата. Някъде 1984 или 1985 г. Неговото се чете с усмивка. В твоето нещата са сериозни.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
