Додето отминавам шамандурите

Jan 25, 2024, 3:58 PM

Poetry

261 4 3

Дотегна ми да бъда песъчинка
попаднала случайно във окото
на Залеза преди да се удави,
додето си търкаля колелото.
Решил съм да си кажа днеска думата,
която ми нагарча под езика,
преди да съм сънувал цяла зима
Родината си – горда и велика!
Сега ще ви накарам да ме чуете
дори да си запушите ушите,
защото съм единствен между живите,
умирал и се раждал със мечтите.
Какво като съм още песъчинка
и никой никога не ме е забелязал?
Аз мога да се боря със вълните
преди последната си дума да съм казал!
Гласът ми ще отеква между дюните
и дълго ще се носи над скалите.
Додето прекосявам шамандурите.
И стигам до сърцето на Звездите!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelenaradost (Милена Френкева)

2024-02-07T16:31:33+02:00

Красиво поезия!
Sorbus (Пенко Пенков)

2024-01-25T20:29:32+02:00

Хубаво де, ама аз нищо не разбрах какво точно искаше да кажеш.
maistora (Красимир Тенев)

2024-01-25T16:14:01+02:00

Георги Константинов има едно стихотворение ,, Песъчинка във окото,, от стихосбирката ,,Човек в тълпата. Някъде 1984 или 1985 г. Неговото се чете с усмивка. В твоето нещата са сериозни.