Додето отминавам шамандурите
Дотегна ми да бъда песъчинка
попаднала случайно във окото
на Залеза преди да се удави,
додето си търкаля колелото.
Решил съм да си кажа днеска думата,
която ми нагарча под езика,
преди да съм сънувал цяла зима
Родината си – горда и велика!
Сега ще ви накарам да ме чуете
дори да си запушите ушите,
защото съм единствен между живите,
умирал и се раждал със мечтите.
Какво като съм още песъчинка
и никой никога не ме е забелязал?
Аз мога да се боря със вълните
преди последната си дума да съм казал!
Гласът ми ще отеква между дюните
и дълго ще се носи над скалите.
Додето прекосявам шамандурите.
И стигам до сърцето на Звездите!
© Георги Ревов All rights reserved.
