11.07.2024 г., 17:51

Додето те сънувам как слизаш от звездите

400 0 1

Каква безкрайна нощ в очите ти откривам,
сред лунните пътеки на всичките звезди.
Ела отново тук!... Не си отивай още,
щом Утрото сега – Нощта ще победи!
Тръгни отново с мен край цъфналите вишни.
И с вишнев поглед пак дъхът ми събери!
Аз искам да усещам ръцете ти предишни,
сред лунните пътеки на всичките звезди!
Небето ще обърна да гледа все към тебе,
дори когато вият край мене снегове.
Ще бъда жив навярно, додето ме обичаш,
не ден или година, а цели векове!
Така че ако искаш, предлагам ти, да тръгнем,
отново под чадъра на всичките звезди,
та пак да видим утре, как слънцето наднича,
направо през перваза на нашите мечти!
Ела отново тук!... Не си отивай още!
Върхът е коленичил, а вятърът не спи.
Додето те сънувам как слизаш от звездите.
И цялата вселена – ухае на липи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...