Каква безкрайна нощ в очите ти откривам,
сред лунните пътеки на всичките звезди.
Ела отново тук!... Не си отивай още,
щом Утрото сега – Нощта ще победи!
Тръгни отново с мен край цъфналите вишни.
И с вишнев поглед пак дъхът ми събери!
Аз искам да усещам ръцете ти предишни,
сред лунните пътеки на всичките звезди!
Небето ще обърна да гледа все към тебе,
дори когато вият край мене снегове.
Ще бъда жив навярно, додето ме обичаш,
не ден или година, а цели векове!
Така че ако искаш, предлагам ти, да тръгнем,
отново под чадъра на всичките звезди,
та пак да видим утре, как слънцето наднича,
направо през перваза на нашите мечти!
Ела отново тук!... Не си отивай още!
Върхът е коленичил, а вятърът не спи.
Додето те сънувам как слизаш от звездите.
И цялата вселена – ухае на липи!