14.07.2011 г., 22:42

Догарям...

732 0 4

Догарям...

 

Точно, безмилостно ти прегори ме -  

във моите вени днес плува любов,

превърнах се в огън, във факла на дните

белязала яростно изгрева нов...

 

Препускат в очите ми мътни кристали -  

разбиват се в твоя покров,

не виждаш, не виждаш сълзите успяли

суровата болка да свият във зов...

 

Горя и догарям във твойте ръце -  

зловещо препълнени с сенки на чувства,

със сенки, обричащи мойто сърце

обич да дири във куха черупка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...