Догарям...
Догарям...
Точно, безмилостно ти прегори ме -
във моите вени днес плува любов,
превърнах се в огън, във факла на дните
белязала яростно изгрева нов...
Препускат в очите ми мътни кристали -
разбиват се в твоя покров,
не виждаш, не виждаш сълзите успяли
суровата болка да свият във зов...
Горя и догарям във твойте ръце -
зловещо препълнени с сенки на чувства,
със сенки, обричащи мойто сърце
обич да дири във куха черупка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
