Догледнѝца
ДОГЛЕДНЍЦА
… дано ми станеш нявга догледнѝца, когато остарея някой ден –
да гушнеш под крилото си на птица старчочето, което дреме в мен,
със чай от шипки, мащерка и риган да ме събуждаш в седем заранта,
несръчен стих от сетната си книга със блага Обич да ти прочета,
да си ми нейде винаги наблизо – от нежност и безсилие пиян,
ако заспя пред своя телевизор, да ми наметнеш топлия юрган,
да купиш две-три печени брускети и биричка в кварталния ни МОЛ,
за разлика от другите поети аз цял живот живях на хляб и сол,
над мен да пърхаш като тиха птица – и моля се във рими с тих курсив –
дано ми станеш нявга догледнѝца! – ще те обичам, докато съм жив.
25 октомврий 2024 г.
гр. Варна, 12, 05 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
