7.11.2024 г., 14:36 ч.

Догледнѝца 

  Поезия » Любовна
131 2 3

ДОГЛЕДНЍЦА

 

… дано ми станеш нявга догледнѝца, когато остарея някой ден –

да гушнеш под крилото си на птица старчочето, което дреме в мен,

със чай от шипки, мащерка и риган да ме събуждаш в седем заранта,

несръчен стих от сетната си книга със блага Обич да ти прочета,

да си ми нейде винаги наблизо – от нежност и безсилие пиян,

 

ако заспя пред своя телевизор, да ми наметнеш топлия юрган,

да купиш две-три печени брускети и биричка в кварталния ни МОЛ,

за разлика от другите поети аз цял живот живях на хляб и сол,

над мен да пърхаш като тиха птица – и моля се във рими с тих курсив –

дано ми станеш нявга догледнѝца! – ще те обичам, докато съм жив.

 

25 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 12, 05 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??