Догмата...
Догмата...
(триптих)
1.
Ела!... Ела да разпалим
безброй тържества искрящи
и не от вино пияни
да сме, а от близостта си!...
Да е радост за телата
и за духът- безтегловност,
откъснали се от Земята
да се обичаме в полет!...
Да се любим безпътни
и непокаяно- греховни,
докато може плътта ни,
а след нас да се помни!...
2.
Бих искал да съм те спечелил на дуел,
или на зар,
отнел от едноок злодей,
или- ревнивец зъл и стар;
в моряшка кръчма за бутилка ром,
или за девет пенса в някакъв вертеп;
с фалшиво злато на пазар за роби,
но-о
нещичко да съм платил за теб!...
Тогава щях цената ти да зная
и нямаше на никой да те дам,
защото всичко съм платил до края
сам...
3.
О толкова малко сме били заедно,
а толкова дълго- разделени,
че питам се днес:”Дали е съществувала
Любовта, или измислил съм я заедно с тебе?...”
Понеже тъй се създават и религиите навярно:
някога, с някого нещо се е случило,
после друг го разкаже и хората вярват,
защото няма разумно обяснение на чудото...
И ето как приемам за истина Догмата...
Било е!... Съществувало е... Тъй се знае...
И нямат значение съдържанието и формата:
„Имало е значи Любов и това е!...!
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
