Догони ме...
Догони ме в съня си. Ще оставя следи.
Във треперещи длани, две чисти сълзи.
Настигни ме в деня си, гледайки ме в очи.
Моята сянка по твоята, вече нежно пълзи.
Част от нощта ти, а в денят ти съм храм.
Оазис в пустиня, сред житейски мегдан.
И живителна сила, аз съм изворът благ.
С мен дарил те е Господ, за да бъдеш богат.
Догони ме...ала с любов потърси...
разпиляната нежност, губи свойте следи.
Много думи изказани, колко много вини.
Хапка истина вкусена, ще засити гладът ни.
Преди сън ме целуваш, след съня ми - отново.
С ревност дива ревнуваш. Не събуждай греха.
Догони ме в мечтите ми, за теб съм готова -
с Любовта си съм твоя. Ти ми върна смеха.
15.01.2007г.
Във треперещи длани, две чисти сълзи.
Настигни ме в деня си, гледайки ме в очи.
Моята сянка по твоята, вече нежно пълзи.
Част от нощта ти, а в денят ти съм храм.
Оазис в пустиня, сред житейски мегдан.
И живителна сила, аз съм изворът благ.
С мен дарил те е Господ, за да бъдеш богат.
Догони ме...ала с любов потърси...
разпиляната нежност, губи свойте следи.
Много думи изказани, колко много вини.
Хапка истина вкусена, ще засити гладът ни.
Преди сън ме целуваш, след съня ми - отново.
С ревност дива ревнуваш. Не събуждай греха.
Догони ме в мечтите ми, за теб съм готова -
с Любовта си съм твоя. Ти ми върна смеха.
15.01.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
