9.07.2008 г., 8:57 ч.

Дойде мигът... 

  Поезия » Друга
523 0 8
Повярвайте ми, искам тишина.
С шума не мога аз да се преборя.
Лекувам си с лекарства и съня.
Денят ми е една поредна роля...

В чувствата си искам да съм чист.
Да бъда - аз, което не умея.
В театъра се водя за артист,
в живота като призрак все се рея.

Не ща да съм поредният играч,
от който пепел няма и да има.
Най-лесно се живее във мираж,
но трудно е да оживяваш в рима.

Аз дишам непрестанно стихове.
Ръката ми танцува с химикала.
От писането лъхат студове,
които същността е преживяла.

Дойде мигът, във който ще мълча.
Ума си на разпятие ще вдигна.
Аз мога безконечно да греша,
но ще се открия и ще се достигна..
.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??