Дойде мигът...
Повярвайте ми, искам тишина.
С шума не мога аз да се преборя.
Лекувам си с лекарства и съня.
Денят ми е една поредна роля...
В чувствата си искам да съм чист.
Да бъда - аз, което не умея.
В театъра се водя за артист,
в живота като призрак все се рея.
Не ща да съм поредният играч,
от който пепел няма и да има.
Най-лесно се живее във мираж,
но трудно е да оживяваш в рима.
Аз дишам непрестанно стихове.
Ръката ми танцува с химикала.
От писането лъхат студове,
които същността е преживяла.
Дойде мигът, във който ще мълча.
Ума си на разпятие ще вдигна.
Аз мога безконечно да греша,
но ще се открия и ще се достигна...
С шума не мога аз да се преборя.
Лекувам си с лекарства и съня.
Денят ми е една поредна роля...
В чувствата си искам да съм чист.
Да бъда - аз, което не умея.
В театъра се водя за артист,
в живота като призрак все се рея.
Не ща да съм поредният играч,
от който пепел няма и да има.
Най-лесно се живее във мираж,
но трудно е да оживяваш в рима.
Аз дишам непрестанно стихове.
Ръката ми танцува с химикала.
От писането лъхат студове,
които същността е преживяла.
Дойде мигът, във който ще мълча.
Ума си на разпятие ще вдигна.
Аз мога безконечно да греша,
но ще се открия и ще се достигна...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
