Дойдох при теб
Дойдох при теб, крадяща от дъха ти,
изпила сто текили от лъжи.
Изтрих се бързо с гумичка в съня ти,
но в кожата ти впих черти.
Дойдох при теб в самотната ти вечер
и изтъкана от нелепост се съблякох.
Престорих се, че вярвам, че не преча
на самотата ти и в мойта те отвлякох.
Дойдох при теб и те превърнах във часовник,
отмерващ глухотата на едно обичане.
Стрелките му се впиваха отровни
във моето изстиващо отричане.
Дойдох при теб, облечена в мълчание,
за да потърся смелост и да си отида,
но вместо това във ярки очертания
превърнах се във сляпа и невидима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Попова Всички права запазени
