diesto (Данаил Антонов)
1039 617
31.05.2017 г., 11:26 ч.

Доживотна потребност 

  Поезия » Любовна
490 2 7

Доживотна потребност

 

Разплаквам те, защото ми се плаче,
а силната от двама ни, си Ти.
Отдавна никому не значат
удавени в очите ми - сълзи..

Аз няма да си храня егоизма,
(преяждал съм, че чак ми се повдига)
от себе си започва да ми писва -
прочетена, предъвкана съм книга..

Ти каза да почакам, че ще мине.
"Минава всичко, просто трябва време".
Повярвах ти, защото от години -
препусках във любови, като бесен..

И смело се разхождаш във съня ми,
обичай ме - не искам да сгреша,
страхливецът умира много пъти,
и вечно сам, пред прага на смъртта..

От тебе се нуждая, като въздух,
душата ми живяла е самотна,
сърцето ми, когато го размръзна,
потребност ти ми стана - доживотна!.. 

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
20.05.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С Радето. Желая споделеност!!
  • Такава любов е не просто страст – тя е пристрастяване към красивото и неповторимото в любовта, нейно разумно начало, което я преосмисля и превръща мечтата в реално, силно и запомнящо се човешко преживяване! Чувствено и мъдро! Поздрави, Дани!
  • Силен и докосващ стих! Браво, Дани!
  • Силна любовна лирика, макар и тъжна! А може би точно затова!
  • Много е хубаво стихото, Дани! Браво!
  • Силно откровение, Дани! Страхотен изказ!
  • Харесва ми как пишеш, Дани!
Предложения
: ??:??