Доживотна потребност
Доживотна потребност
Разплаквам те, защото ми се плаче,
а силната от двама ни, си Ти.
Отдавна никому не значат
удавени в очите ми - сълзи..
Аз няма да си храня егоизма,
(преяждал съм, че чак ми се повдига)
от себе си започва да ми писва -
прочетена, предъвкана съм книга..
Ти каза да почакам, че ще мине.
"Минава всичко, просто трябва време".
Повярвах ти, защото от години -
препусках във любови, като бесен..
И смело се разхождаш във съня ми,
обичай ме - не искам да сгреша,
страхливецът умира много пъти,
и вечно сам, пред прага на смъртта..
От тебе се нуждая, като въздух,
душата ми живяла е самотна,
сърцето ми, когато го размръзна,
потребност ти ми стана - доживотна!..
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
20.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
С Радето. Желая споделеност!!
-
Такава любов е не просто страст – тя е пристрастяване към красивото и неповторимото в любовта, нейно разумно начало, което я преосмисля и превръща мечтата в реално, силно и запомнящо се човешко преживяване! Чувствено и мъдро! Поздрави, Дани!
-
Силен и докосващ стих! Браво, Дани!
-
Силна любовна лирика, макар и тъжна! А може би точно затова!
-
Много е хубаво стихото, Дани! Браво!
-
Силно откровение, Дани! Страхотен изказ!
-
Харесва ми как пишеш, Дани!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
