Доживотна потребност
Доживотна потребност
Разплаквам те, защото ми се плаче,
а силната от двама ни, си Ти.
Отдавна никому не значат
удавени в очите ми - сълзи..
Аз няма да си храня егоизма,
(преяждал съм, че чак ми се повдига)
от себе си започва да ми писва -
прочетена, предъвкана съм книга..
Ти каза да почакам, че ще мине.
"Минава всичко, просто трябва време".
Повярвах ти, защото от години -
препусках във любови, като бесен..
И смело се разхождаш във съня ми,
обичай ме - не искам да сгреша,
страхливецът умира много пъти,
и вечно сам, пред прага на смъртта..
От тебе се нуждая, като въздух,
душата ми живяла е самотна,
сърцето ми, когато го размръзна,
потребност ти ми стана - доживотна!..
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
20.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
