Само пепел от червени рози
и остатъци от дълъг пир,
затихнала и жална музика подсилва
отровата на винения еликсир.
Ти си там отвъд стъклото,
дали в ръка с вино или мътна бира,
бедни приятелю, не си разбрал
как душата ти прозира.
Не си от радост тук останал,
сам в тази кръчма, натежала от умора,
от веселие и мъки тежки
на животни диви и на Хора.
Ще пиеш ти до заранта навярно,
за да забравиш, че си жив,
за да си представиш живота шарен,
а не с тръни и бодлив.
И почуствал, че нямаш чувства,
че не те боли, че сърцето ти отмаря,
като ехо в пещера дочуваш глас,
шепнейки ти: "Заведението затваря".
Платил болките си, ставаш,
допивайки поредния си аперитив,
изпразнил джобовете си пробити,
наполовина мъртъв и по-малко жив.
Поемаш пътя към дома си,
падайки и ставайки начесто,
рани, кръв и синини зловещи...
единствено са твоето скъпо ресто.
Пристигаш си и този път...
като странствал дълго из пустиня,
заспиваш и този път спасил се,
получил Божията милостиня.
Очи отваряш... трезвен, но с рани...
пак боли те и търсиш спасение,
поемаш по пътя, дето си падал -
да полееш доживотното свое лечение.
© Ивелина Паунова Всички права запазени