Jan 20, 2010, 12:33 AM

Доживотно лечение

  Poetry
1.4K 0 0

Само пепел от червени рози

и остатъци от дълъг пир,

затихнала и жална музика подсилва

отровата на винения еликсир.

Ти си там отвъд стъклото,

дали в ръка с вино или мътна бира,

бедни приятелю, не си разбрал

как душата ти прозира.

Не си от радост тук останал,

сам в тази кръчма, натежала от умора,

от веселие и мъки тежки

на животни диви и на Хора.

Ще пиеш ти до заранта навярно,

за да забравиш, че си жив,

за да си представиш живота шарен,

а не с тръни и бодлив.

И почуствал, че нямаш чувства,

че не те боли, че сърцето ти отмаря,

като ехо в пещера дочуваш глас,

шепнейки ти: "Заведението затваря".

Платил болките си, ставаш,

допивайки поредния си аперитив,

изпразнил джобовете си пробити,

наполовина мъртъв и по-малко жив.

Поемаш пътя към дома си,

падайки и ставайки начесто,

рани, кръв и синини зловещи...

единствено са твоето скъпо ресто.

Пристигаш си и този път...

като странствал дълго из пустиня,

заспиваш и този път спасил се,

получил Божията милостиня.

Очи отваряш... трезвен, но с рани...

пак боли те и търсиш спасение,

поемаш по пътя, дето си падал -

да полееш доживотното свое лечение.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Паунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...