witchery (Ана-Кристин)
4 0
10.03.2014 г., 1:19 ч.

Докато докосвах с пръсти ръката му 

  Поезия
564 0 4

В мрака на стаята

лицето му изглеждаше друго,

далечно.

Макар да докосвах с пръсти ръката му,

бях на светлинни години от него

в сиво, студено и мрачно петно.

Макар да докосвах с пръсти ръката му,

нямах усет

за друго,

освен кухата рана в червата си,

рязка и яростна

като при първа любов.

Не чувах и думите, които кънтяха

в малката стая - четири на шест.

Не исках да плача.

И за малко успях.

Усещах как се разпада сърцето ми

в ритъм и пулс на живата „аз“.

Само ръката ми още бе цяла,

топла,

живееше,

макар и защото

докосвах с  пръсти ръката му.

 

© Ана-Кристин Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??