witchery (Ана-Кристин)
4 0
Mar 10, 2014, 1:19 AM

Докато докосвах с пръсти ръката му 

  Poetry
565 0 4

В мрака на стаята

лицето му изглеждаше друго,

далечно.

Макар да докосвах с пръсти ръката му,

бях на светлинни години от него

в сиво, студено и мрачно петно.

Макар да докосвах с пръсти ръката му,

нямах усет

за друго,

освен кухата рана в червата си,

рязка и яростна

като при първа любов.

Не чувах и думите, които кънтяха

в малката стая - четири на шест.

Не исках да плача.

И за малко успях.

Усещах как се разпада сърцето ми

в ритъм и пулс на живата „аз“.

Само ръката ми още бе цяла,

топла,

живееше,

макар и защото

докосвах с  пръсти ръката му.

 

© Ана-Кристин All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??