27.08.2011 г., 9:52

Докато гледам дъжда

572 0 0

Когато гледам дъжда,

започвам да тъжа.

Милиони капки падат

и хиляди спомени стопяват.

Сама в тъмнината крача

и от мъка почвам да плача.

Отново с мечето в ръка,

твоето име кълна.

"Защо те видях,

защо с теб се запознах?"

Ето че  дъждът спря

и след него слънцето изгря…

Защо трябва да става така?

"Идват, казват ти, че те обичат,

после те оставят и за теб забравят..."

Това не са хора,

да не става дума за човешка опора…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Търсеща Свобода Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...