Когато гледам дъжда,

започвам да тъжа.

Милиони капки падат

и хиляди спомени стопяват.

Сама в тъмнината крача

и от мъка почвам да плача.

Отново с мечето в ръка,

твоето име кълна.

"Защо те видях,

защо с теб се запознах?"

Ето че  дъждът спря

и след него слънцето изгря…

Защо трябва да става така?

"Идват, казват ти, че те обичат,

после те оставят и за теб забравят..."

Това не са хора,

да не става дума за човешка опора…