27 авг. 2011 г., 09:52

Докато гледам дъжда

575 0 0

Когато гледам дъжда,

започвам да тъжа.

Милиони капки падат

и хиляди спомени стопяват.

Сама в тъмнината крача

и от мъка почвам да плача.

Отново с мечето в ръка,

твоето име кълна.

"Защо те видях,

защо с теб се запознах?"

Ето че  дъждът спря

и след него слънцето изгря…

Защо трябва да става така?

"Идват, казват ти, че те обичат,

после те оставят и за теб забравят..."

Това не са хора,

да не става дума за човешка опора…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Търсеща Свобода Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...