Когато гледам дъжда,
започвам да тъжа.
Милиони капки падат
и хиляди спомени стопяват.
Сама в тъмнината крача
и от мъка почвам да плача.
Отново с мечето в ръка,
твоето име кълна.
"Защо те видях,
защо с теб се запознах?"
Ето че дъждът спря
и след него слънцето изгря…
Защо трябва да става така?
"Идват, казват ти, че те обичат,
после те оставят и за теб забравят..."
Това не са хора,
да не става дума за човешка опора…
© Търсеща Свобода Все права защищены