Докато има кой да помни!

27.07.2021 г., 22:03 ч.

Поезия » Философска

493 3 4

Докато има кой да помни!

Настъпи звездоока вечер

и пожелах си да съм вечен,

понеже толкова прекрасна

дойде и нощ с мечта неясна...

Вселената да проумея

опитвах, с Мъдростта във нея,

но във безкрая от въпроси –

тя просто отговор не носи...

А тайните не споделени

на отлитащото Време

в космичната му обиколка

усетих в тази вечер с болка...

И ето: в мигове изминати

назад остават ми годините

и като даденост реална,

и като минало отдавна...

И само споменът тогава,

когато сме „отвъд“ остава

с душите скитащи бездомни –

докато има кой да помни...

... Бих спрял аз Времето – ей богу!...

Но Слънцето нали е огън!...

Тогава значи ще угасне,

а как без изгреви прекрасни!...

И значи няма да се съмне

и дните ни ще бъдат тъмни,

и каго слепите– с тояга

ще се препъваме във прага...

... Отказвам се да спирам Времето –

разбрах: не там са ни проблемите,

а във човешката ни същност:

Животът да е смъртен всъщност!...

27.07.2021.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ida-L (Лидия)

2021-07-28T11:20:07+03:00

''Memento mori''. Поради неспокойния си дух човека често забравя, че е смъртен.
DPP (SMooth)

2021-07-28T09:06:40+03:00

Хубаво е, че от време на време ни идва малко ум в главата
Хареса ми!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2021-07-28T07:38:55+03:00

Дори с колесницата си младият Фаетон
усетил крен по слънчевият небосклон...
Много ми допада този емоционален заряд на неосъществените копнежи!
Вечният стремеж но човека да преодолее природата, която носи в себе си.
Поздравления, Коста!
Бъди жив и здрав,мореплавателю!
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-07-27T22:24:32+03:00

Много ми хареса мъдростта с която е пропито стихото!