Докато има кой да помни!
Докато има кой да помни!
Настъпи звездоока вечер
и пожелах си да съм вечен,
понеже толкова прекрасна
дойде и нощ с мечта неясна...
Вселената да проумея
опитвах, с Мъдростта във нея,
но във безкрая от въпроси –
тя просто отговор не носи...
А тайните не споделени
на отлитащото Време
в космичната му обиколка
усетих в тази вечер с болка...
И ето: в мигове изминати
назад остават ми годините
и като даденост реална,
и като минало отдавна...
И само споменът тогава,
когато сме „отвъд“ остава
с душите скитащи бездомни –
докато има кой да помни...
... Бих спрял аз Времето – ей богу!...
Но Слънцето нали е огън!...
Тогава значи ще угасне,
а как без изгреви прекрасни!...
И значи няма да се съмне
и дните ни ще бъдат тъмни,
и каго слепите– с тояга
ще се препъваме във прага...
... Отказвам се да спирам Времето –
разбрах: не там са ни проблемите,
а във човешката ни същност:
Животът да е смъртен всъщност!...
27.07.2021.
© Коста Качев All rights reserved.
