27.01.2020 г., 7:41 ч.
Притихване
Нощта е течен шоколад,
разстила се и сладко ме обгръща.
Ухае на какаов аромат,
ръцете ѝ копнежно ме прегръщат.
И устните ѝ ми сладнят,
целува ме и се разтапя зракът.
Сами сме. Нека всички спят.
До утре ще я любя. Аз съм мракът.
© Георги Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не съм болен. Казах, че слънчевите стихове, могат да победят грипа, защото засилват имунната система. Благодаря, за съчувствието! Беше много мило. -
Оооо, миличкия...
Щом болен пишеш така, когато оздравееш не смея да си помисля, какви ще ги сътвориш... 😋
Нали знаеш, че обичам да се закачам? 🙂
Но оздравявай бързо... -
Оооо! Това е разкошно! Красиво, чувствено и романтично! Браво, Сенд!☀️
-
Да. И грипа даже.
-
Не ми се вярва...
Ти можеш да спреш всичко с твоите слънчеви стихчета... 🙂 -
Всичко потъва в блатото, Конти!
-
Само една скромна усмивка... 🙂
Сенд...? -
-
Искам още такива стихчета... 😋
Мрачко такъв... 😀😀😀 -
Намиг!
-
Невероятен си, Сенд... 🙂
Аз трябва да изпиша няколко строфи, за да постигна същия ефект... -
Красива еротика!
-
Благодаря! Много се радвам, че се появи!
-
Разтопих се от кеф! Отиде ми диетата
Много любимо! Майстор си на чувственото краткостишие!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тогава бързо да хващаш перото...
Чакам още бисерчета...
За "нея"... 😊