Jan 27, 2020, 7:41 AM

Притихване

  Poetry » Love
997 6 15

Нощта е течен шоколад,

разстила се и сладко ме обгръща.

Ухае на какаов аромат,

ръцете ѝ копнежно ме прегръщат.

И устните ѝ ми сладнят,

целува ме и се разтапя зракът.

Сами сме. Нека всички спят.

До утре ще я любя. Аз съм мракът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невъзможен си... 😀😀😀
    Тогава бързо да хващаш перото...
    Чакам още бисерчета...
    За "нея"... 😊
  • Не съм болен. Казах, че слънчевите стихове, могат да победят грипа, защото засилват имунната система. Благодаря, за съчувствието! Беше много мило.
  • Оооо, миличкия...
    Щом болен пишеш така, когато оздравееш не смея да си помисля, какви ще ги сътвориш... 😋
    Нали знаеш, че обичам да се закачам? 🙂
    Но оздравявай бързо...
  • Оооо! Това е разкошно! Красиво, чувствено и романтично! Браво, Сенд!☀️
  • Да. И грипа даже.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...