26.03.2011 г., 15:15

Докато още нямало светии

726 0 2

Животът бил е прост на този свят,

докато още нямало светии,

а днес тежи ни примерът познат

на богове, архангели, месии!

 

Не богохулствам! – Бавно се руши

на вярата миросаната слава!

А още търсят нашите души–

в любов и в песни рай, а не забрава!

 

Ех, майчице немигнала, Земя,

от що се взе природната ти сила,

щом всеки миг изгаря тук душа?!

Нагде вселенски си се устремила!

 

Живяло се е и ще се живей!

Да, милиарди смъртните сме вече:

добър се ражда, с него – и злодей...

в една съдба – прераждаща се вечност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...